Пятолиз з жандаром в шапці

Лемко – ґазета для народа – ч. 9 за 1913 р. приносит допис чытальника з Панкной. Село тото, хоц доднес споминане як твердыня просвіченых, не все такым было.

Давно то были часы і до панкняньской чытальні Качковского мож было зайти. Але не одходме за далеко в мриі, дайме голос тому, котрий опише вшытко як было і хто з кым тримал?

ОТЪ ГОРЛИЦЪ (село Пантна).

Было то дня 20. января, въ недѣлю. Вставъ я рано, вмывся, згваривъ цѣлу молитву, якъ выпадатъ на каждого Христіянина Православного, обувъ емъ ся до керпци, тай пишовъ статокъ кормити. Колимъ статокъ накормилъ напоѣлъ, взявъ емъ тай собѣ оскрепталъ кусъ бороду, потôмъ посьнѣдавъ, потôмъ взялъ сьвате писмо, тай вышолъ на пецъ, бо окрутнѣ курило, жаль было пса зъ хыжи выгнати.

Читамъ я собѣ тото сьвате писмо, а ту лемъ разъ ся двери отвераютъ, смотрю ся съ пеца, а ту ся валитъ презъ порôгъ жандаръ съ гверомъ, въ шапцѣ съ »громогрономъ«, а за нимъ мазепинскій, »пятолизъ« зъ палицьомъ, обгорненый якъ медвѣдь Павликъ, тай собѣ оба посѣдали середъ вôконъ на лавцѣ.

Жандаръ вытяглъ книжку зъ торбы, тай ся звѣдуе по пôльскы: »Мьешка ту Михалъ Мовчанъ?« А я на пецу не одзывамъ ся ничъ,

»Пытамъ сьенъ южъ другі разъ цы естъ ту Міхалъ Мовчанъ ?!« А засъ ничъ…

»Гварю, ци естъ ту Михаилъ Мовчанъ« — бесѣдуе по русскы — Тай втоды я отповѣдамъ, же естъ. Казавъ мѣ потôмъ злѣзти съ пеца и пытатся мя, ци мамъ газету, а я гварю, жемъ малъ, але взялъ другый Мовчанъ. Казалъ мѣ ей принести, я пôшовъ алемъ не принюсъ, бо тамтотъ Мовчанъ подавъ дале, та требабы цѣле село сходити. Вернувъ я ся до хыжъ, а жандармъ ся мя звѣдуе, чомъ не ходжу до »Просьвіти«, а я бесѣдую, жемъ і записаный до чит. Качковского.

А »Лемка« емъ имъ не далъ…

Трѣснули дверьми, тай пôшли. Радуйся »Просьвіто« пантнянска, бо »жандаре съ тобомъ«.